Когато си мълчим
Сънувам те... Но винаги далече,
във гънките на севера студен...
Душата ми сама се скита вечер,
облечена... в най-тъжния рефрен...
А вятърът - изкусен цигулар
й свири песен в уличните жици...
Обвит във своя вятърничав чар
я гали със ухаещи къдрици.
Така боли беззвучно любовта...
А тътен глух гърдите ми раздира!
Навън е тихо... Само тишина
и тази нощ на устните ми спира...
Сега не питай има ли звезди!
Минутите без теб са голи рими...
Нали светът се ражда от мечти?!
А моите... са все недостижими...
Последната цигара ми догаря,
а тоя стих се стеле като дим...
И питам се... Дали все още паря
в очите ти, когато си мълчим?...
Алекс ( Малката )
25.01.18
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алекс Малката Всички права запазени
