15.08.2009 г., 21:53

Огънят

724 0 1

От живота, който си отива,
до мрачните вселенски глъбини,
огънят стихия е игрива
определяща човешките съдби.
От жаравата, която тлее,
до вихрените пламъци на любовта,
огънят обгърна ни грижливо,
дарил ни свойта топлина.

Да бяхте го видели само,
как радостен е той сега,
как светът отново
сред пламъците засия,
как топлото му лоно
приюти надежда и вина,
как новото начало
роди изгубената ни съдба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Малинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...