12.09.2008 г., 9:03 ч.
Огънят на любовта
Времето навън е студено
и ти си далече от мен.
Искрица и ще възкръсна опламенена,
и не ще ме плаши идващият ден.
Дъждът измива ми тъгата,
но сърцето все още го боли.
Отблизо познавам самотата,
но постепенно ти с любов я замени.
Гърмят светкавици страшни,
но в гърдите царува обичта.
Мислите ми сега са опасни,
ела и ще ти покажа сама.
Времето навън е студено,
но топла е моята душа.
Всичко между нас е променено -
сгря ни огънят на любовта.
и ти си далече от мен.
Искрица и ще възкръсна опламенена,
и не ще ме плаши идващият ден.
Дъждът измива ми тъгата,
но сърцето все още го боли.
Отблизо познавам самотата,
но постепенно ти с любов я замени.
Гърмят светкавици страшни,
но в гърдите царува обичта.
Мислите ми сега са опасни,
ела и ще ти покажа сама.
Времето навън е студено,
но топла е моята душа.
Всичко между нас е променено -
сгря ни огънят на любовта.
© Ванина Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ви!
-
Запазете огъня!
И бъдете щастливи!
-
Споделените чувства топлят душата!
Поздрав! -
Красив е огънят на любовта!
Нека винаги те топли, Ванинче!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
