12.09.2008 г., 9:03

Огънят на любовта

1.2K 0 4
Времето навън е студено
и ти си далече от мен.
Искрица и ще възкръсна опламенена,
и не ще ме плаши идващият ден.
Дъждът измива ми тъгата,
но сърцето все още го боли.
Отблизо познавам самотата,
но постепенно ти с любов я замени.
Гърмят светкавици страшни,
но в гърдите царува обичта.
Мислите ми сега са опасни,
ела и ще ти покажа сама.
Времето навън е студено,
но топла е моята душа.
Всичко между нас е променено -
сгря ни огънят на любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...