Sep 12, 2008, 9:03 AM

Огънят на любовта

  Poetry » Other
1.2K 0 4
Времето навън е студено
и ти си далече от мен.
Искрица и ще възкръсна опламенена,
и не ще ме плаши идващият ден.
Дъждът измива ми тъгата,
но сърцето все още го боли.
Отблизо познавам самотата,
но постепенно ти с любов я замени.
Гърмят светкавици страшни,
но в гърдите царува обичта.
Мислите ми сега са опасни,
ела и ще ти покажа сама.
Времето навън е студено,
но топла е моята душа.
Всичко между нас е променено -
сгря ни огънят на любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...