Sep 12, 2008, 9:03 AM

Огънят на любовта

  Poetry » Other
1.2K 0 4
Времето навън е студено
и ти си далече от мен.
Искрица и ще възкръсна опламенена,
и не ще ме плаши идващият ден.
Дъждът измива ми тъгата,
но сърцето все още го боли.
Отблизо познавам самотата,
но постепенно ти с любов я замени.
Гърмят светкавици страшни,
но в гърдите царува обичта.
Мислите ми сега са опасни,
ела и ще ти покажа сама.
Времето навън е студено,
но топла е моята душа.
Всичко между нас е променено -
сгря ни огънят на любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...