Огърлица на сбогуване
Облякох сълзùте си в одежди от лед
и като диаманти в огърлица ги нанизах
на струна от душата ми откъсната от теб,
случайно (може би), тогава... на излизане...
От скъсаното място капки кръв
със дъх студен в рубини ги превърнах,
сглобих от тях сърцето си за първи път
и между диамантите го закачих безмълвно...
Красиво се получи, диаманти и рубин,
вградих във тях от себе си частица.
Подарък на сбогуване, а ти върви...
Угасна ми душата... другото изгуби смисъл...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Биляна Битолска Всички права запазени
