27.07.2025 г., 23:36

Огърлица на съдбата - Лилит ( последна, осма част)

217 1 1

ПОЕМА ПЪРВА- ЛИЛИТ 

 

29.

 

Усмихна се доволно Сатаната,

по устните целуна той Лилит.

Хареса й, но още с дух несит 

за мъст огромна алчна е самата:

"Защо Адам за нея се пожертва 

и поривът му бе така открит,

а мен в нещастието не последва?

Остана в Рая примирен и свит!

С какво тя, Ева повече от мен е?

От ревност,ах, сърцето мое стене! " .

 

30.

 

" О, мила моя, не унивай! Мит 

сърдечното е! ( Сатаната каза)

По- силни са и ярост, и омраза!

Ти моят меч ще си и моят щит!

Дарих ти огърлица на съдбата 

да сееш отмъщаваща проказа!

Аз искам в теб да виждам все жената,

която вчера подло зло показа!

И занапред бъди ми страшно вярна!

Ти имаш волята да си коварна! "

 

31.

 

" Това, което с низост ме поряза 

от мен не ще се нивга отърве!

Побързай, Мрачний, да ме призове

желание проклето в нова фаза!

Ти в грешната земя ме изпрати,

талантът ми интриги да кове!

Душата ми жадува да мъсти,

човешкото от болка да реве! "

Разпери Сатаната в мощ крила:

" Ще те изпратя там като стрела! "

 

32.

 

И в Двадесет и първи век снове 

лилитовата злоба хищно стара.

Модерна и чаровна тя на бара

отпива от поредното кафе.

Столетия какво ли не направи 

адамовият род до смърт да скара?

За демоните войнствени проправи 

изкусно път към власт- лъжа без мяра.

На улица, в нощта, на тротоара

крои пак план, запалва си цигара.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...