Огърлица на съдбата - Лилит ( последна, осма част)

ПОЕМА ПЪРВА- ЛИЛИТ 

29.

Усмихна се доволно Сатаната,

по устните целуна той Лилит.

Хареса й, но още с дух несит 

за мъст огромна алчна е самата:

"Защо Адам за нея се пожертва 

и поривът му бе така открит,

а мен в нещастието не последва?

Остана в Рая примирен и свит!

С какво тя, Ева повече от мен е?

От ревност,ах, сърцето мое стене! " .

30.

" О, мила моя, не унивай! Мит 

сърдечното е! ( Сатаната каза)

По- силни са и ярост, и омраза!

Ти моят меч ще си и моят щит!

Дарих ти огърлица на съдбата 

да сееш отмъщаваща проказа!

Аз искам в теб да виждам все жената,

която вчера подло зло показа!

И занапред бъди ми страшно вярна!

Ти имаш волята да си коварна! "

31.

" Това, което с низост ме поряза 

от мен не ще се нивга отърве!

Побързай, Мрачний, да ме призове

желание проклето в нова фаза!

Ти в грешната земя ме изпрати,

талантът ми интриги да кове!

Душата ми жадува да мъсти,

човешкото от болка да реве! "

Разпери Сатаната в мощ крила:

" Ще те изпратя там като стрела! "

32.

И в Двадесет и първи век снове 

лилитовата злоба хищно стара.

Модерна и чаровна тя на бара

отпива от поредното кафе.

Столетия какво ли не направи 

адамовият род до смърт да скара?

За демоните войнствени проправи 

изкусно път към власт- лъжа без мяра.

На улица, в нощта, на тротоара

крои пак план, запалва си цигара.