Огърлица на съдбата - Пролог ( част втора )
ПРОЛОГ ( Посвещение на Музата )
5.
Аз, Странникът мечтая - образцов
да се издигне твоят чар над ада
и в битие, и в Рай, в два нови свята
да бъдеш топла, слънчева любов.
Небесното и земното се сливат,
когато се усмихваш и душата
на времето, повярвай ми, опиват
цветя и синева като награда.
Ухание от бъдното привлича,
жовот на всяко утре се обрича.
6.
Лавина свлича се от планината,
студът отстъпва просто примирен.
По своето корито нощ и ден
към вечнпто море тече реката.
Танцуват снажни феи по полето
разстилайки треви - килим зелен
и всичко завистливо и проклето
разсейва се със призрак победен.
Началото на златни начала
е Сътворението ти...Ела!
7.
Лазурен взор прониква меко в мен
и гали сетивата ми коприна.
От чистотата истинска и синя
забравен Феникс пак е възроден.
Над върхове, над океани тихи
нз чудесата полетът премина.
Надеждата нанася нежни щрихи,
основите за следваща картина.
Прелива вдъхновение... Жадува
артистът на живота да рисува.
8.
Сега е спомен тясната пъртина
и снежният човек се трансформира
във минзухари, неизбежно спира
димът да се процежда през комина.
И време е...Порталът се отваря...
С акордите на приказната лира
рефрен вълшебен любовта повтаря,
вечерница ликуващо пулсира.
Уютно храмът ти ме приютява,
романсът на душите продължава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
