Огърлица на съдбата - Пролог ( част втора )
ПРОЛОГ ( Посвещение на Музата )
5.
Аз, Странникът мечтая - образцов
да се издигне твоят чар над ада
и в битие, и в Рай, в два нови свята
да бъдеш топла, слънчева любов.
Небесното и земното се сливат,
когато се усмихваш и душата
на времето, повярвай ми, опиват
цветя и синева като награда.
Ухание от бъдното привлича,
жовот на всяко утре се обрича.
6.
Лавина свлича се от планината,
студът отстъпва просто примирен.
По своето корито нощ и ден
към вечнпто море тече реката.
Танцуват снажни феи по полето
разстилайки треви - килим зелен
и всичко завистливо и проклето
разсейва се със призрак победен.
Началото на златни начала
е Сътворението ти...Ела!
7.
Лазурен взор прониква меко в мен
и гали сетивата ми коприна.
От чистотата истинска и синя
забравен Феникс пак е възроден.
Над върхове, над океани тихи
нз чудесата полетът премина.
Надеждата нанася нежни щрихи,
основите за следваща картина.
Прелива вдъхновение... Жадува
артистът на живота да рисува.
8.
Сега е спомен тясната пъртина
и снежният човек се трансформира
във минзухари, неизбежно спира
димът да се процежда през комина.
И време е...Порталът се отваря...
С акордите на приказната лира
рефрен вълшебен любовта повтаря,
вечерница ликуващо пулсира.
Уютно храмът ти ме приютява,
романсът на душите продължава.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
