papacot (Пламен Бочев)
19 16
4.06.2009 г., 19:58 ч.

Охлюв 

  Поезия » Философска
981 0 7

Оголях от провиране,
обосях от препъване.
Покрив носих на гръб,
но и него изгубих.
Непростени останахме
посред грешки и дългове.
Зейна спомен зъбат
и реве помежду ни.

По корем ще се влача
и щом стигна в краката ти,
ще помоля за прошка –
като стар християнин.
Ще погледнеш сериозно,
ще ти стане приятно.
И ще плъзна ръката си
чак до коляното.

А остана навън
под прозорците дирята,
та по нея обратно
да тръгна на съмване.
Там ме чака детето,
то самò се намира –
побеляло на път –
от небето до дъното…

© Пламен Бочев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??