Охлюв
Оголях от провиране,
обосях от препъване.
Покрив носих на гръб,
но и него изгубих.
Непростени останахме
посред грешки и дългове.
Зейна спомен зъбат
и реве помежду ни.
По корем ще се влача
и щом стигна в краката ти,
ще помоля за прошка –
като стар християнин.
Ще погледнеш сериозно,
ще ти стане приятно.
И ще плъзна ръката си
чак до коляното.
А остана навън
под прозорците дирята,
та по нея обратно
да тръгна на съмване.
Там ме чака детето,
то самò се намира –
побеляло на път –
от небето до дъното…
© Пламен Бочев All rights reserved.
