18.09.2014 г., 13:02

Охридска приказка...

521 0 1

 

Охридска приказка...

            (балада)     

                                  Болен ми лежи Миле Попйорданов...

                                          Народна песен

 

Във залезът тъжно просветна,

в миг слънцето някой отмъкна...

Над езерото вълшебна

се спусна нощта, но не мръкна,

 

че свети ярко луната,

и свети, и не залязва,

люлее вятър водата-

истории стари разказва...

 

... И Крали Марко пристъпя

след битка с Муса Кесиджия,

сам конят му знае си пътя-

юнашкият кон Шарколия.

 

И идват моми пременени

те носят менци със вино,

че само вино цървено

юнакът и конят му пият...

 

И Миле Попйорданов е тука,

но болката ще му премине,

когато попска унука

даде му шепа капини...

 

Над езерото пустосва

среднощен вятър и стене-

хайдути войвода си носят

и двама-трима ранени...

 

И сокол юнашко пиле

им носи вода да пият

а в човка и тайно биле-

пак силата да си добият...

 

А пък платното Биляна

ще къса на ленти бърже,

та с него лютите рани

сама във нощта да превърже...

 

Ще има и сватба голяма,

и керванджийчето младо

ще си го вземе Биляна:

и по мерак, и със радост...

 

... А почне ли нощ да преваля

и на сватбарска трапеза:

юнаците вси ще се хвалят

дордето Луната залезе...

 

Коста Качев,

12.09.2014.

Охридското езеро

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...