18.09.2014 г., 13:02

Охридска приказка...

519 0 1

 

Охридска приказка...

            (балада)     

                                  Болен ми лежи Миле Попйорданов...

                                          Народна песен

 

Във залезът тъжно просветна,

в миг слънцето някой отмъкна...

Над езерото вълшебна

се спусна нощта, но не мръкна,

 

че свети ярко луната,

и свети, и не залязва,

люлее вятър водата-

истории стари разказва...

 

... И Крали Марко пристъпя

след битка с Муса Кесиджия,

сам конят му знае си пътя-

юнашкият кон Шарколия.

 

И идват моми пременени

те носят менци със вино,

че само вино цървено

юнакът и конят му пият...

 

И Миле Попйорданов е тука,

но болката ще му премине,

когато попска унука

даде му шепа капини...

 

Над езерото пустосва

среднощен вятър и стене-

хайдути войвода си носят

и двама-трима ранени...

 

И сокол юнашко пиле

им носи вода да пият

а в човка и тайно биле-

пак силата да си добият...

 

А пък платното Биляна

ще къса на ленти бърже,

та с него лютите рани

сама във нощта да превърже...

 

Ще има и сватба голяма,

и керванджийчето младо

ще си го вземе Биляна:

и по мерак, и със радост...

 

... А почне ли нощ да преваля

и на сватбарска трапеза:

юнаците вси ще се хвалят

дордето Луната залезе...

 

Коста Качев,

12.09.2014.

Охридското езеро

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...