ОЙ-ЛА-ЛА-ЛА-ЛА
ОЙ-ЛА-ЛА-ЛА-ЛА
Ой-ла-ла-ла-ла, ти се превъзбуди,
щом повторих: "Мъртвите очи
търсят след смъртта печални пеперуди!"
Ти подай ръка! И замълчи!
Докосни с душа Тялото на стиха.
Ето Го - измъчи се да бди.
Погледни Го, как Го раздробиха!
И Го мачкат гъгнещи ели.
А онази златна, късна трепетлика,
нощем хвърля сянка на пегас.
Ти какво съзря, когато те раниха
с безподобно: "Мръсен педераст".
Затова си тук. Плачейки гадаеш
на какво миришат детските сълзи.
Сам не знам. С болка ще признаеш -
със смъртта напук живота размени.
Ой-ла-ла-ла-ла, ти се превъзбуди,
щом остави в Тялото следа.
Сред треви заспа. В сънищата луди
рима те докосна, ха-ха-ха.
©Марин Лазаров
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Лазаров Всички права запазени
