longin (Любомир Деничин)
227 3528
3.02.2010 г., 9:23 ч.

Оживен 

  Поезия
455 0 5

Кожата си срязах

Друг излязох

В пъстри багри потопих се

Друг родих се

Без теснини в душата

Уголемих я

Угоих я

В удобство настаних я

Не е тя украшение

Не е и настроение

Укрепих стените ù

Укротих мечтите ù

Уших ù дрехи

От есенни листа

Окъпах я в слънчева вода

Помъчих се...

Тъгата си да умъртвя

Да я сложа в норма

Като в униформа

Погледнах и се  ужасих

Пожар запалих 

Или пък гасих

Душата се усмихваше щастлива

От всякога по-дива...

 

© Любомир Деничин Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е шик,просто е върхът!Поздрави!!!!.....
  • Благодаря ИВОН-нестандартни сме,ПАУЛА можем да знаеш,ВОДОЛЕЙЧЕ ще го стоплим това носле.Тъгата БОРКО я държа и тогава пиша когато съм тъжен , а иначе обичам и раздавам любов докато мога.Благодаря ви !!!ЦЕННИ СТЕ МИ
  • Любо, малко ми стана мъчно за тъгата- направо си я погребал жива! Дръж я на синджира, че е бременна и може някой ден да роди шедьовър!
    Диви и ... щастливи поздрави!!!
  • Недей така - таз душа нека си живее без стени и укротени мечти!... Хареса ми!
    Ако ти е изтръпнала бузата, това е от студения нос на Мечо!
  • Де да можехме така...
Предложения
: ??:??