Кожата си срязах
Друг излязох
В пъстри багри потопих се
Друг родих се
Без теснини в душата
Уголемих я
Угоих я
В удобство настаних я
Не е тя украшение
Не е и настроение
Укрепих стените ù
Укротих мечтите ù
Уших ù дрехи
От есенни листа
Окъпах я в слънчева вода
Помъчих се...
Тъгата си да умъртвя
Да я сложа в норма
Като в униформа
Погледнах и се ужасих
Пожар запалих
Или пък гасих
Душата се усмихваше щастлива
От всякога по-дива...
© Любомир Деничин Todos los derechos reservados