Оживен

Poetry

587 0 5

Кожата си срязах

Друг излязох

В пъстри багри потопих се

Друг родих се

Без теснини в душата

Уголемих я

Угоих я

В удобство настаних я

Не е тя украшение

Не е и настроение

Укрепих стените ù

Укротих мечтите ù

Уших ù дрехи

От есенни листа

Окъпах я в слънчева вода

Помъчих се...

Тъгата си да умъртвя

Да я сложа в норма

Като в униформа

Погледнах и се ужасих

Пожар запалих

Или пък гасих

Душата се усмихваше щастлива

От всякога по-дива...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

galkata (Галина Михайлова)

Много е шик,просто е върхът!Поздрави!!!!.....

2010-02-05T00:39:59+02:00
longin (Любомир Деничин)

Благодаря ИВОН-нестандартни сме,ПАУЛА можем да знаеш,ВОДОЛЕЙЧЕ ще го стоплим това носле.Тъгата БОРКО я държа и тогава пиша когато съм тъжен , а иначе обичам и раздавам любов докато мога.Благодаря ви !!!ЦЕННИ СТЕ МИ

2010-02-03T17:34:48+02:00
B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)

Любо, малко ми стана мъчно за тъгата- направо си я погребал жива! Дръж я на синджира, че е бременна и може някой ден да роди шедьовър!
Диви и ... щастливи поздрави!!!

2010-02-03T16:38:40+02:00
vodoleia (Мария)

Недей така - таз душа нека си живее без стени и укротени мечти!... Хареса ми!
Ако ти е изтръпнала бузата, това е от студения нос на Мечо!

2010-02-03T15:03:10+02:00
paula (Паула Петрова)

Де да можехме така...

2010-02-03T12:50:21+02:00