Оживях
Жадувана. Такава се почувствах.
Когато сред вълните оживях.
Рибарите, със тъжния им улов,
чието заминаване проспах,
се спряха тихо.
Лодките извиха
главите си в посока към брега.
Русалките в дълбокото се скриха.
И спусна се след залеза нощта...
Небето плахи облаци рисува...
И раждат се със мене дъждове.
От себе си изплувах.
И преплувах
години и самотни брегове.
Сега съм част от слънчевия спомен,
от блясъка на лунна белота.
В очите ми морето е огромно.
Тъй както е безмерна
ЛЮБОВТА...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
