Окаян ходя
О К А Я Н Х О Д Я
Oкаян ходя, не окъсан,
и всичко в мене ме боли,
душата ми трепти от болка,
а в нея, безмълвен вик ехти.
Не съм забравил,
но трябва ли да помня,
безброй измами,
ненавист и злини,
и завистта, която
от дявола по-черна е,
но с нея те очернят,
щом по-способният си ти.
Кога, кога ще срещна,
(или може би съм срещнал)
човека със безкористни очи.
Човекът, който е
без задни мисли,
сърцето си отворил,
като райските врати,
оставил завистта
с предците си да гине,
и в състраданието
намерил своя храм.
Човекът, с който
можеш да споделяш
съкровените терзания
на пропуснатия блян.
Тоз, който знае
признателност какво е,
и може справедливо
софра за всички ни да подреди.
Окаян ходя, не окъсан,
и гледам, търся и снова.
Фенера вдигнал съм високо,
човекът да намеря,
и на земята да го доведа!
28 август 2021
Къщата
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Янчев Всички права запазени
