emil_janio (Емил Янчев)
21 12
30 авг. 2021 г., 11:04

Окаян ходя 

  Поэзия
414 1 4

 

                                      О К А Я Н    Х О Д Я

 

                                    Oкаян ходя, не окъсан,

и  всичко в мене ме боли,

душата ми трепти от болка,

а в нея, безмълвен вик ехти.

Не съм забравил,

но трябва ли да помня,

безброй измами,

ненавист и злини,

и завистта, която

от дявола по-черна е,

но с нея те очернят,

щом по-способният си ти.

Кога, кога ще срещна,

(или може би съм срещнал)

човека със безкористни  очи.

Човекът, който е

без задни мисли,

сърцето си отворил,

като райските  врати,

оставил завистта

с предците си да гине,

и в състраданието

намерил своя храм.

Човекът, с който

можеш да споделяш

съкровените терзания

на пропуснатия блян.

Тоз, който знае

признателност какво е,

и може справедливо

софра за всички ни да подреди.

Окаян ходя, не окъсан,

и гледам, търся и снова.

Фенера вдигнал съм високо,

човекът да намеря,

и на земята да го доведа!

 

 

28 август 2021

   Къщата

 

© Емил Янчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Малката умница е права; ако не погледнеш с различни очи на себе си, няма да видиш и доброто. Сега кажи “мерси”, философе. 😊
  • Диоген знае най-добре: посред бял ден с фенер е търсил Човека.
    Преродил се е в тебе
  • има ли такова обучение, как да намерим човека, насочвайки фенерчето,- по-ниско, към себе си или хаотично - да се запиша. Прочетох стихотворението, хареса ми и изпитах познато чувство. Реших да го споделя.
  • "Oкаян ходя, не окъсан" - това ми харесва много!
    А за човека... Ако дори в огледалото си не виждаш такива очи, с какви очи търсиш "Човека"?
Предложения
: ??:??