Океанът...

Океанът...

Застанал на брега на Океана*

с вълните си говоря като луд

и грабва ме внезапната покана

да тръгна в откривателски машрут!...

... Към бягащи в безкрая хоризонти

с пропуснати от картите скали,

през ужасяващите преизподни

на бесни урагани и мъгли...

Миражните огньове на маяците

със гибелната своя светлина,

проблясват там с надежда за моряците,

но водят към деветата** вълна...

На бурите зловещата мелодия,

със всеки свой отделен обертон,

звучи във сатанинска полифония,

но с цялата стихия в унисон...

Витае, в прелъстителните песни

на тайнствени сирени похотта,

със предложенията интересни

от техните обятия в нощта,

но гибелна е всяка страст гореща,

с която обещават те любов,

че толкоз лесно във посока грешна

те води съблазнителният зов...

... Но случват се обаче дни прекрасни,

в които Океанът засиял

след залеза на Слънцето не гасне-

безкрайност и величие събрал...

И светлина от бездните извира,

и толкова вълшебно е това,

че ако там си, трудно се намират,

магията да изразиш, слова!...

А в залезите, с тайнствено вълшебство,

Стихията е върнала във транс:

светът обратно в ранното му детство

със шеметен на светлините танц...

И духат ветрове успокоени,

люлеят бели, гривести вълни...

А Океанът, в  прказно безвремие

със Вечноста там, дните не броѝ...

Но щом Луната бавно се открива

едва над хоризонтовия ръб-

и лунната пътека се извива

с примамващият си изящен гръб...

И грейват най-красивите съзвездия,

а тяхната далечна светлина

разпалва огън в тайнствените бездни

и пламва сякаш цялата вода...***

... В такава нощ моряците разказват

легендите от  Стари времена,

в които и жените не отказват,

и винаги достигаш до брега.

И корабите даже не потъват,

попаднали в око на ураган,

платна и по стихията опъват,

със едноок на руля капитан...

... А после някой почва да разправя

легендата за залезът зелен,****

и как, ако го видиш ти, тогава

щастлив ще си до сетният си ден...

... И в утрото, отново ветровете

на изгрева в стопеният метал,

магически размесват цветовете,

и Океанът засиява цял!...

Внезапен вятър в порив ако мине

разпенва тъмносинята вода,

от тази пяна раждат се Богини-

със шеметна, митична красота...

Летящи риби***** с устрем там планират,

подобно птици в радостни ята,

а после Океанът ги прибира

до следващият полет в утринта...

По двойки скачат гъвкави делфини-

красиви във любовната игра,

а слънчев лъч за миг ли в тях застине-

изящно блясват в прелестна дъга...

...Моряците, като номадско племе,

живеят в Океана без адрес:

сами и в историческото Време

и още там живеят си до днес...

А радостта им се описва трудно,

изкочи ли на хоризонта бряг

и оня вик: „Земя!”, (с необуздана лудост!),

как се крещи от всеки „стар” моряк...

... Попътен вятър с мачтите играе

и весел е във белите платна,

а под платната вечно се мечтае:

за бряг и дом, любов и за жена...

Коста Качев,

22.12.2013 год.

*Атлантическия бряг на Андалусѝя, Испания.

**според моряшките легенди- деветата вълна е

най-силната.

***в южните ширини на океаните нощем водата

свети от фосфоресциращия планктон.

****според моряшката легенда на 1000 години

веднъж последният лъч на залязващото слънце

над водата е- зелен. И който го види ще бъде щастлив

до края на живота си.

*****в южните щирини има” летящи” риби, които

планират по вятъра над водата на ята.

P.S.Приятели от сайта „Откровения” с това стихо-

творение Ви изпращам поздрави по случай настъпващи-

те коледни и новогодишни празници и пожелание за

много успехи, щастие, здраве и любов и през идващата

Нова 2014 година, и през всички следващи години на

нашият Живот! Наздраве!!! Д-р Коста Качев.