21.11.2008 г., 13:39

Окичена със слава

714 0 4
 

Тя бе окичена със слава.

Ето - сложиха и ореол!

Сипеха и комплименти,

мили думи, аплодисменти!

Но ето, че роди се негативизъм

на хората в устата - скептицизъм!

- Как не е щастлива и не грее

като обич за нея се лее?

Хората повърхностни и чужди

лееха жлъч и думи ненужни!

- Неблагодарница, нагла е тя!

Как не се радва на тази съдба?

 

От тези хора разсъдливи

никой не забеляза усмивките фалшиви.

Обичта - със нож забит в гърба.

Ореол - в ненавист обвит!

Всичко бе образ фалшив.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дива Самодива Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...