Оксиморонно
Оксиморонно
Ти си това, което не искам и единственото ми желание,
ти си в най-тъжния спомен и в най-красивите мечти...
Най-голямата ми радост и най-тежкото страдание,
най-сладкото и най-горчивото в живота си ми ти...
Със теб всичко е приказно и мъчително ужасно,
ти причина си за усмивката ми и за всички сълзи,
караш ме да горя и рязко да гасна,
можеш да ме убиеш и само ти да ме съживиш..
Ти ми даваш нищо и абсолютно всичко,
обезсмисляш дните ми и им придаваш смисъл...
Ти си онзи, когото силно мразя и най-много обичам,
онзи за когото не се сещам и е всяка моя мисъл...
Ти носиш лекота, но и такава тежест,
в гърдите ми летят пеперуди, а после тухли там редят...
Най-правилното ми решение и най-голямата ми грешка,
най-красивият рай и най-безполощадния ад...
Ти си най-голямата лъжа и единствената истина,
най-болезненото чувство и най-силният лек...
Ти си онзи, за когото съм поредна и единствена,
най-смелият и най-страхливият в света човек...
Ти си онзи, когото забравих и за когото не спирам да мисля,
най-студеното ми лято и най-горещата зима...
Ти си онзи, който до последния си дъх ще искам,
но няма никога да мога да те имам...
10.08.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени