11.08.2017 г., 22:39

Оксиморонно

635 0 0

Оксиморонно

 

Ти си това, което не искам и единственото ми желание,

ти си  в най-тъжния спомен и в най-красивите мечти...

Най-голямата ми радост и най-тежкото страдание,

най-сладкото и най-горчивото в живота си ми ти...

 

Със теб всичко е приказно и  мъчително ужасно,

ти причина си за усмивката ми и за всички сълзи,

караш ме да горя и рязко да гасна,

можеш да ме убиеш и само ти да ме съживиш..

 

Ти ми даваш нищо и абсолютно всичко,

обезсмисляш дните ми и им придаваш смисъл...

Ти си онзи, когото силно мразя и най-много обичам,

онзи за когото не се сещам и е всяка моя мисъл...

 

Ти носиш лекота, но и такава тежест,

в гърдите ми летят пеперуди, а после тухли там редят...

Най-правилното ми решение и най-голямата ми грешка,

най-красивият рай и най-безполощадния ад...

 

Ти си най-голямата лъжа и единствената истина,

най-болезненото чувство и най-силният лек...

Ти си онзи, за когото съм поредна и единствена,

най-смелият и най-страхливият в света човек...

 

Ти си онзи, когото забравих и за когото не спирам да мисля,

най-студеното ми лято и най-горещата зима...

Ти си онзи, който до последния си дъх ще искам,

но няма никога да мога да те имам...

 

10.08.2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....