4.10.2018 г., 22:57

Октомври

1.6K 0 2

 

Казват ,че есента носи студ и тъга, 

но на мен ми носи тишина и мир.

Не нахлува студа във мен сега.

Любовта обгръща ме като мек кашмир.

 

И докато буря вилнее, над Пирин трещи, гърми и вали,

есента разкрива ни пейзажите на Пирин планина.

И така щастлива, удобно сгушена върху твоите гърди

с теб се унасяме в тази красива тишина.

 

И нищо друго не искам, само ме прегърни 

и ме прати във най-високи висини.

 

Октомври пише приказки нали? 

И пред любовта дори и той мълчи.

 

Октомври пише приказки вълшебни 

за две сродни души вечно потребни!                                        

 

                                                                                             

                                                                                                   На Коце  /К.Ш./                                               

                                                                                          

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Кузмич Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,радвам се ,че ви е харесало
  • Направила си интересно вплитане между любовта, природата и един красив есенен месец. Поздравления, Христина! Аз също имам стихотворение - Октомври!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...