tedinkata17 (Христина Кузмич)

Пореден крах

Родино моя,
сълзите ми сега превръщат се в реки
как за теб умряха герои забравени от всеки.
Сълзите ми сега превръщат се в порои,
че позволихме да охулят тези герои. ...

tedinkata17

Поезия » Гражданска, Друга

2020-06-18T09:47:57+03:00 929 2

Това не е любов

Земята направи своята обиколка
отиде си денят ,пристигна тъмното
и появи се пак онази болка
от времето когато бях на дъното.
И сещам се сега тогава как ме беше страх, ...

tedinkata17

Поезия

2019-07-24T07:56:09+03:00 803

Жена на рибар

Как увлече ме ти по спортния риболов
да ходим двама с теб в дъжд и в пек, и в сняг.
Рибаря, зная, винаги трябва да е готов
да лови от ранна сутрин чак до мрак.
Може би да учи любимата си годеница ...

tedinkata17

Поезия » Хумористична

2019-07-23T23:34:58+03:00 891

Обичай ме така дефектна

Не се научих да съм прилежна домакиня,
но пак намирам ред в моята си бъркотия.
Не се научих да съм нечия робиня,
вбесиш ли ме, знаеш, ще те набия
без окото да ми мигне даже ...

tedinkata17

Поезия » Любовна

2019-07-18T08:31:51+03:00 939

Предложение

Как бързо времето си мина
и с теб неусетно направихме година.
Оказа се ти невероятен смелчак,
как така реши се на предложение за брак?
В октомврийска сутрин събуди ме рано,рано ...

tedinkata17

Поезия » Любовна

2019-02-15T15:23:53+02:00 906

Дяволи шептят във мрака

Навярно чувал си за любовта от песните
опияняваща и луда. Да тя - същата!
Но онези там ангели небесните
Не са ти казали, че ще ти подпаля къщата.
Само дяволите ще ти отговорят честно ...

tedinkata17

Поезия

2019-02-13T10:33:47+02:00 742

Добра жена

Изхвърлих завинаги от себе си събраната тъга,
болката и нея също, няма ги сега.
Злобата изтръгна, той отне ми я от мен.
Промених се, станах човек по-почтен.
Проплъзва се все още във мен чувство на страх ...

tedinkata17

Поезия » Любовна

2019-01-29T23:00:40+02:00 928

Отрова от любов

Душата ми застлана е поляна
с листа от злато, накапали безчет.
Облечена във есенна премяна,
вървя наперено по моя път напред.
Вървя, не спирам и пътят няма да е лесен, ...

tedinkata17

Поезия » Любовна

2018-11-08T12:53:36+02:00 866

Сърцето си ти давам

Обичам този зимен град,
обичам го планинският курорт
където туристи от цял свят
остават за почивка и ски спорт.
Скрих се тук. Не дойдох просто за почивка ...

tedinkata17

Поезия » Любовна

2018-10-06T22:21:07+03:00 823

Самотен е градът - Варна

Есента е мрачна и студена
И все напомня ми тъжното минало.
Листата жълти, земята зелена,
Морето бурно пак се е надигнало.
Варна – далеч си ти от мене, ...

tedinkata17

Поезия » Друга

2018-10-05T01:27:31+03:00 902 1 2

Октомври

Казват ,че есента носи студ и тъга,
но на мен ми носи тишина и мир.
Не нахлува студа във мен сега.
Любовта обгръща ме като мек кашмир.
И докато буря вилнее, над Пирин трещи, гърми и вали, ...

tedinkata17

Поезия » Любовна

2018-10-04T22:57:34+03:00 1.6K 2

Зимна приказка

Преди година, може би, ти яви се в моето видение,
като сияние необикновено насред зимен фон.
И когато най-самотна бях, падна като ангелско знамение,
красив, наперен, упорит - високопланински муфлон.
Как неусетно връхлетя ме като снежна лавина ...

tedinkata17

Поезия » Любовна

2018-07-23T02:29:28+03:00 923 1

Как да ти простя

Трудно беше миналото да забравя
и ново начало в живота си да поставя.
Болката в сърцето как да спра?
А нови сили, как да събера?
Да простя, как семейното предателство?! ...

tedinkata17

Поезия » Друга

2018-06-29T22:58:35+03:00 1.1K 1

Горско приключение

Живееше далече в планината сама, млада коза
дива, упорита и луда - жена!
Живееше самотно дивата коза
не срещаше животни в дивата гора.
Веднъж падна мрак, небето стана сиво ...

tedinkata17

Поезия » Любовна

2018-06-28T22:36:55+03:00 905 1

Реквием за една страна

С умиление сега започвам да пиша,
с умиление, че родината ми спира да диша.
И това не е типичната поезия, а реквием
за една страна с не един огромен проблем.
Бясна и ядосана съм вече, ...

tedinkata17

Поезия » Гражданска

2018-06-28T14:06:33+03:00 1.1K 1 2

Безсънна нощ

Вечер, когато луната изгрее
и в целия град тишината налегне,
тогава усещам в мен, как душата ми тлее.
Умира, всеки ден тя умира, не знае как да живее.
Вечер, когато всички спят в сладък сън, ...

tedinkata17

Поезия » Друга

2018-06-08T08:30:30+03:00 802

Неосъществена среща

Залезът на слънцето се отразяваше във бистрото езеро. Тя стоеше на брега и чакаше с усмивка някого. Тъй радостно момичето въздишаше и гледаше залеза. В очите ù искреше любовта. Приятно разсеяна, тя отпусна краката си във водата. Радвайки се на малките жабки в езерото, тя се обръщаше често назад с оч ...

tedinkata17

Проза » Разкази

2009-08-16T17:52:52+03:00 1.4K 4

Моята сестричка

Имам си една сестричка
тя е много мъничка
със сладки хубави очички,
но прави мънички белички.
Знае мноого да говори ...

tedinkata17

Поезия » Друга

2009-08-15T22:03:02+03:00 2.6K 5