Октомври
Октомври със студ и дъжд си отива,
отива си нещо по малко от нас…
Все чакаме утре, макар че е сиво
и си мислим – ще дойде по-ведър час.
Надеждата тя е светъл лъч в мрака.
Невидима вдъхва кураж за мечти.
Мечтите редени вътре в душата
полетели високо във висини.
Надежда, че утре пак ще ни има
и в спомени ровим за слънчеви дни,
та слънце да свети в тежката зима,
ще свети ако всички с него горим.
Октомври, есен с листа пожълтели,
капчици дъжд вместо сълзи и тъга,
тръгват си те с ветровете студени,
а ще се върнат те навяли снега.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Иванова Всички права запазени
