5.10.2012 г., 20:13 ч.

Октомврийски дъжд 

  Поезия
431 0 7

 

ОКТОМВРИЙСКИ ДЪЖД

  

Замрежва дъжд припадащата вечер

и мокри сивите поли на здрача;

светът в мъглата е размит и течен,

по покривите тиха влага плаче;

завива с тежка хладна пелерина

подгизнали треви и мокри хора,

и устните на вятъра са сини,

и хремаво небе подсмърча горе...

 

Градината с кафявите дървета

протяга към луната криви пръсти;

една звезда далеч самотна свети –

дъждът е гъст и облаците – гъсти.

 

И пада мрак на тежки мокри дрипи,

и няма ни дървета, ни градина;

светът в мъглата вънка зъзне грипав –

кой век сме днес, кой ден, коя година?...

Дъждът струи и мокри тъмнината,

а вятърът дърветата съблича;

в окото на прозореца луната

като сълза от кехлибар се стича...

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??