Омагьосана съм
Омагьосана съм.
Днес се врекох в себе си. И съм щастлива.
Тъжни посеви.
Изтръгнах от сърцето си. А ги поливах.
Прекопавах ги
и им се кланях богохулно. Слънцежадно.
Обожавах ги.
А те растяха буренно. И бяха гладни.
За кръвта ми.
За остарелите ми вени. И ослепелите очи.
За любовта ми.
За къс от мен и купища изпросени лъчи.
Но след дъжда.
Полето е наквасено. И пусто. Изорано.
Днес не тъжа.
Днес съм готова да започна отначало.
Днес се врекох в себе си. И съм щастлива.
Тъжни посеви.
Изтръгнах от сърцето си. А ги поливах.
Прекопавах ги
и им се кланях богохулно. Слънцежадно.
Обожавах ги.
А те растяха буренно. И бяха гладни.
За кръвта ми.
За остарелите ми вени. И ослепелите очи.
За любовта ми.
За къс от мен и купища изпросени лъчи.
Но след дъжда.
Полето е наквасено. И пусто. Изорано.
Днес не тъжа.
Днес съм готова да започна отначало.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жана Лисичкова Всички права запазени
