Животът си тече в обичайно русло -

от памтивек така е – още от Аврам.

За мизантропа скучен е, без лустро,

за други тук е рая на Ева и Адам.

С червен конец на възли и стръкове метличе –

някой за сполука е нарекъл амулет.

Сънува че ще има и за него Беатриче,

само да изтегли печелившият билет.

Простено му е, млад е,още не разбрал -

не се цени доброто в цифри и с кантар.

Тежи това което в повече си дал,

за него няма приз, ни Нобел, ни Оскар.