Животът си тече в обичайно русло -
от памтивек така е – още от Аврам.
За мизантропа скучен е, без лустро,
за други тук е рая на Ева и Адам.
С червен конец на възли и стръкове метличе –
някой за сполука е нарекъл амулет.
Сънува че ще има и за него Беатриче,
само да изтегли печелившият билет.
Простено му е, млад е,още не разбрал -
не се цени доброто в цифри и с кантар.
Тежи това което в повече си дал,
за него няма приз, ни Нобел, ни Оскар.