Омраза се процежда от налъмите,
налъмите са дървени обувки,
омразата убива като трън
и те предава като юдена целувка,
но любовта е смелост,
венецът е трънлив,
животът иска вечност,
светът е бряг,
а пътят жив,
натискаме педалите,
дали това е лек,
защо тогава са налъмите?
Защо да ни е страх?
Нали сами избираме калъпите,
а след нас остава само прах.
© Георги Пенчев Всички права запазени