Mar 25, 2011, 12:15 PM

Омраза

1.1K 0 0

Омраза се процежда от налъмите,

налъмите са дървени обувки,

омразата убива като трън

и те предава като юдена целувка,

но любовта е смелост,

венецът е трънлив,

животът иска вечност,

светът е бряг,

а пътят жив,

натискаме педалите,

дали това е лек,

защо тогава са налъмите?

Защо да ни е страх?

Нали сами избираме калъпите,

а след нас остава само прах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Пенчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...