Омразата
Оковите скъсани в краката ти,
очите ти вързани за сетивата ми,
когато летях с птиците - ти падаше
с поглед палех те - след капризи бягаше.
Мойта омраза - прашинка в душата ти,
за голи истини вече страшно е,
нека кажа, че чувството грешно е,
не омраза е в мене,
а любов диво стене... проплаква
от въздишките нощем.
Моите сетива будни са... не угасват
луната с усмивка застанала
в шатрата на мечтите ми дръзки,
тихо прошепва...
вече ненужни клетви.
Клетнико, ти пак не разбра,
тя - омразата слабост е
и от нея греша -
от любов нощем не мога да спя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Иванова Всички права запазени
6+
