18 нояб. 2007 г., 22:33

Омразата  

  Поэзия » Любовная
672 0 4

Оковите скъсани в краката ти,

очите ти вързани за сетивата ми,

когато летях с птиците - ти падаше

с поглед палех те - след капризи бягаше.

Мойта омраза - прашинка в душата ти,

за голи истини вече страшно е,

нека кажа, че чувството грешно е,

не омраза е в мене,

а любов диво стене... проплаква

от въздишките нощем.

Моите сетива будни са... не угасват

луната с усмивка застанала

в шатрата на мечтите ми дръзки,

тихо прошепва...

вече ненужни клетви.

Клетнико, ти пак не разбра,

тя - омразата слабост е

и от нея греша -

от любов нощем не мога да спя. 

© Радка Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво , Радка!
    Страхотно пишеш и мъдро.
    Омразата е лош съветник.
    Отхрвърля се с любов.
    С обич.
  • много красиво много добро много хубаво поздравления 6+
  • Преплитат се двете чувства. Хубаво е, когато победи любовта.
    Поздравления за стиха !!!
  • тази хубава усмивка ,може ли да изрази още чувства.Благодаря от сърце!
Предложения
: ??:??