14.04.2016 г., 18:30 ч.  

Свят ли е 

  Поезия » Друга
520 0 0

Как мога да опиша красотата,
когато тук царува сивота?
Как мога да се радвам, когато самотата
обзема, покварява чистата душа?

Как може певец за прелест да пее;
за прелест да пея и аз,
когато нямаме какво да изпеем,
когато вселява се в душите ни мраз?

Дъщеря на Прелома пропадна, преплете
ръцете си с нечии други.
Плаче и хлипа, и стене,
обич само беше й нужна.

Река от очите й скръбни течеше-
тя знаеше,че нещо лошо ще стане,
но той не се предаваше и я силно държеше,
не искаше тя да пропадне.

,,скоро ще изгрее огнено пладне
и късно за мен ще е вече..."
,,нека изгрее, нека пропаднем,
щом тук не живее спасение..."

Той стисна ръцете й. Вятър повея.
Заръси дъжд и пречупи пролома.
И падна момчето заедно с нея,
хванати ръка за ръка надолу по склона...

И тъй за някои щом тука
любов и спасение няма,
то остава им само решение друго;
да пропаднат в някоя яма...

© F. G. R. Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??