27.08.2012 г., 11:03

Онази лудост

879 0 7
  Онази лудост, дето в мене диша
хрипливо и накъсано, и влажно,
която от очите ми извира
и хапе мислите ти безпощадно,

онази лудост, дето все ме прави
до болка - неразбрано онемяла,
която все зазижда чувства в длани,
която все осъмва разпиляна...

Онази лудост - тя ще ме погуби.
Не се научих да живея лесно.
Препъвам се. Умората ме плисва.
А идва есен. Като за последно.


~Endless~

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, тук е по-различна поезията ти. И пак е хубава...
    ---
    "Препъвам се. Умората ме плисва." Това
  • "Не се научих да живея лесно." - !
  • Поздравявам те, Ана!
    Харесах...!
  • Живота е лудост,но го направи такъв,че да не се препъваш,а да вървиш само напред.Харесах много,допадна ми.Четох и други,които също харесах.
  • Харесах!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...