27.08.2012 г., 11:03

Онази лудост

877 0 7
  Онази лудост, дето в мене диша
хрипливо и накъсано, и влажно,
която от очите ми извира
и хапе мислите ти безпощадно,

онази лудост, дето все ме прави
до болка - неразбрано онемяла,
която все зазижда чувства в длани,
която все осъмва разпиляна...

Онази лудост - тя ще ме погуби.
Не се научих да живея лесно.
Препъвам се. Умората ме плисва.
А идва есен. Като за последно.


~Endless~

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, тук е по-различна поезията ти. И пак е хубава...
    ---
    "Препъвам се. Умората ме плисва." Това
  • "Не се научих да живея лесно." - !
  • Поздравявам те, Ана!
    Харесах...!
  • Живота е лудост,но го направи такъв,че да не се препъваш,а да вървиш само напред.Харесах много,допадна ми.Четох и други,които също харесах.
  • Харесах!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...