онемяване
Там във пропастта зад гъстата мъгла,
на мислите пресипнали във угарта.
Видях на призрачни крила усмивките,
от белите слънца откраднати са сенките.
В нелепост сторено очакване в незнание.
В забързаност на облаци, по края
на небето тичащи, зад ситен дъжд
посипал се сред необятност от мечти,
в разпръснатите нежни спомени...
Не мога да извикам, нямам глас,
изгубила съм го във детството си,
в една красива буря, сред капките,
цветята...онази красота, която заслепила
е очите, а устните са онемели от очакване...
на мислите пресипнали във угарта.
Видях на призрачни крила усмивките,
от белите слънца откраднати са сенките.
В нелепост сторено очакване в незнание.
В забързаност на облаци, по края
на небето тичащи, зад ситен дъжд
посипал се сред необятност от мечти,
в разпръснатите нежни спомени...
Не мога да извикам, нямам глас,
изгубила съм го във детството си,
в една красива буря, сред капките,
цветята...онази красота, която заслепила
е очите, а устните са онемели от очакване...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
