10.07.2012 г., 11:22

Онези портокалови корички

1.4K 0 7

Онези портокалови корички,

които аз така и не опитах.

В тях ли беше скрито всичко,

рецептата специална за обичане.

 

Онази ли целувка  зимна.

При минус 10  скрежът се топеше.

Чрез нея ли разтопи всичко,

което заледяваше сърцето?

 

Или онези глътки вино,

изпити на брега на Янтра,

ме правеха по-силна за обичане,

защото всичко тайно стана явно.

 

А музиката?

И една хотелска стая.

Там всичко се изпълваше със смисъл.

Тогава исках още да ти кажа.

Обичай ме!

Обичам те!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наталия Божилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...