28.03.2010 г., 0:44 ч.

Онова чувство 

  Поезия
5.0 / 2
840 0 4

 Изгубена е вече тя,

онова силно чувство – Любовта.

 Сега е само думи и изречени слова,

празни думи, казани на вятъра…

 Във безкрая отлетя... отново...

къде е във нощта?!

  Бе красиво… Бе невероятно,

но било е писано

да идва тя за кратко.

 Пътувам, лутам се сега

и няма нищо,

празна е нощта!

 Денят ще дойде,

ще боли от празнота…

 Няма чувства!

 Има само самота…

 Обзета беше мисълта,

че всичко свърши на мига,

не знаех  как да спра това,

облива ме онази странна тъга…

 Кога ще видя любовта?!

 Къде е, защо я няма тук… сега!?

© Виктория Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • На сцената искряха светлините танцуващи във звезден пирует, когато от Страната на Мечтите пристъпвай...
  • Дали бе въпрос на късмет да се срещнем? Дали пък съдбата това ни внуши? А може би просто животът бе ...
  • На върха на иглата застанал, триста дяволи дишат в тила ми. Запокитвам в небесната яма любовта и над...

Още произведения »