Онова чувство
Изгубена е вече тя,
онова силно чувство – Любовта.
Сега е само думи и изречени слова,
празни думи, казани на вятъра…
Във безкрая отлетя... отново...
къде е във нощта?!
Бе красиво… Бе невероятно,
но било е писано
да идва тя за кратко.
Пътувам, лутам се сега
и няма нищо,
празна е нощта!
Денят ще дойде,
ще боли от празнота…
Няма чувства!
Има само самота…
Обзета беше мисълта,
че всичко свърши на мига,
не знаех как да спра това,
облива ме онази странна тъга…
Кога ще видя любовта?!
Къде е, защо я няма тук… сега!?
© Виктория Василева All rights reserved.
