Когато си тръгна от мене любов...
нямо те гледах от ялова нива.
Гърдите ми сложиха черен обков
за всяко друго непонятно отиване.
Когато си тръгна от мене любов...
Станах грозна и зла...чак до насита,
легнах плахо до тебе в дълбокия ров
дето ти издълба ни с копита.
Когато си тръгна от мене любов...
Цял роман от вини ми остави
без начало и край, и дори послеслов,
без корица да прикрие раните.
Когато си тръгна от мене любов...
пропълзяха по мен на талази
до една всички болки и един благослов
от оня Бог...оня Бог дето мрази.
© Николина Милева Всички права запазени