...оня Бог дето мрази
Когато си тръгна от мене любов...
нямо те гледах от ялова нива.
Гърдите ми сложиха черен обков
за всяко друго непонятно отиване.
Когато си тръгна от мене любов...
Станах грозна и зла...чак до насита,
легнах плахо до тебе в дълбокия ров
дето ти издълба ни с копита.
Когато си тръгна от мене любов...
Цял роман от вини ми остави
без начало и край, и дори послеслов,
без корица да прикрие раните.
Когато си тръгна от мене любов...
пропълзяха по мен на талази
до една всички болки и един благослов
от оня Бог...оня Бог дето мрази.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
