1 авг. 2011 г., 08:53

...оня Бог дето мрази

1.4K 0 30

Когато си тръгна от мене любов...

нямо те гледах от ялова нива.

Гърдите ми сложиха черен обков

за всяко друго непонятно отиване.

 

Когато си тръгна от мене любов...

Станах грозна и зла...чак до насита,

легнах плахо до тебе в дълбокия ров

дето  ти издълба ни с копита.

 

Когато си тръгна от мене любов...

Цял роман от вини ми остави

без начало и край, и дори послеслов,

без корица да прикрие раните.

 

Когато си тръгна от мене любов...

пропълзяха по мен на талази

до една всички болки и един благослов

от оня Бог...оня Бог дето мрази.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николина Милева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силно! Много настръхващо! Много болезнено!
  • Тръгващата си любов се отразява зле на всеки,Ники!
    Хубаво е,че все пак си намерила обичащия Бог и...вярната нива..
    Много обич и вдъхновение ти желая!
  • много добро, Ники!!!

    поздравления!
  • Браво, Ники! Много ми хареса!
  • Това стихотворение успя да ми внуши красотата на черното, на безнадеждното, на сатанинското(Богът, който мрази) даже.
    Поздравления за изпълнението!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...