Кiara (Киара)
182 300
10.03.2007 г., 14:27 ч.

Онзи,който регулира светофара 

  Поезия
574 0 5

Накъсани мечти и истини

в червено.

Като светофар

на кръстовището

в пет без десет, вечер.

Не е ли твърде късно

за спирането на часовниците,

за чисти ризи от боклука?!

Най-хубавата елха

получих

в средата на август.

Най-черното признание -

вчера,

когато каза ми:

“Обичам те, Надежда!”,

а аз отвърнах:

“Щастлива е тя,

защото, аз казвам се Лена...”

Пропиляното време

винаги ли е като

пясък цинично във огъня разпилян?

От стъклата порязани,

раните  зарастват.

От думи, напосоки изречени,

светове се  сриват  безвъзвратно.

Кажи, не е ли все пак късно

да променям

своето презрение?

Да оставям  врати отворени,

докато прозорци зазидвам?

И сенките ли са най-безшумните вериги

на човешко безразличие

или има и по-тежки камшици

в блудството на мнимото доверие?

Разкъсани мечти и

истини, на дребно раздробени.

Бесилото за слабите е.

За силните предателството

най-добър приятел.

А аз съм просто онзи,

който регулира светофара,

когато е повреден -

късно вечер,

сутрин рано.

 

 

 

 

 

© Киара Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??