lofenasko (ТтТтТтТтТ)
140 77
4.02.2008 г., 23:09 ч.

Онзи мъж (Човекът без ръце) 

  Поезия
757 0 7

Онзи мъж вървеше тихо.

И винаги минаваше покрай леда.

Не тъпчеше снега. Летеше ниско.

Във високото намираше тъга.

Онзи мъж четеше през очите ми.

В душата ми не гледаше.

Усещаше я със сърце.

И този мъж ми даде всичко.

Без дори да вижда моето лице.

Раздаваше се. Без да мисли.

(Все едно валеше сняг).

И той живееше сред истини

но не се загуби между тях.

На този мъж му липсваха ръце,

за това да взема той изобщо не умееше.

Но за сметка на това имаше сърце...

И ми се раздаваше, и го умееше.

Този мъж е просто Онзи!

Името му губи се през любовта.

Но е Единственият във живота ми,

успял наистина да ''подаде ръка!''

© ТтТтТтТтТ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички ви!Наистина!
  • Прекрасно е. Поздрави!
  • Много трогателно! Хубав стих.
    Важно е да носиш голямо сърце...
    с обич за теб.
  • Онзи мъж вървеше тихо.
    И винаги минаваше покрай леда.
    Не тъпчеше снега. Летеше ниско.
    Във високото намираше тъга.

    И той живееше сред истини
    но не се загуби между тях.

    Този стих ... поздравлявам те!!!!



  • Но е Единственият във живота ми,

    успял наистина да ''подаде ръка!''
    ...
  • Не тъпчеше снега. Летеше ниско.

    Във високото намираше тъга.

    ...
    много ме развълнува стихът ти!!!
  • Едното за сметка на другото!
    Тези,които нямат,винаги дават-от сърце!
    Много ме трогна стиха ти!
Предложения
: ??:??