Онзи мъж (Човекът без ръце)
Онзи мъж вървеше тихо.
И винаги минаваше покрай леда.
Не тъпчеше снега. Летеше ниско.
Във високото намираше тъга.
Онзи мъж четеше през очите ми.
В душата ми не гледаше.
Усещаше я със сърце.
И този мъж ми даде всичко.
Без дори да вижда моето лице.
Раздаваше се. Без да мисли.
(Все едно валеше сняг).
И той живееше сред истини
но не се загуби между тях.
На този мъж му липсваха ръце,
за това да взема той изобщо не умееше.
Но за сметка на това имаше сърце...
И ми се раздаваше, и го умееше.
Този мъж е просто Онзи!
Името му губи се през любовта.
Но е Единственият във живота ми,
успял наистина да ''подаде ръка!''
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ТтТтТтТтТ Всички права запазени
