13.08.2010 г., 23:41

Опий ме ти

1.5K 0 9

Опий ме ти, ръката ми трепери, като ръка на грешник пред кумир,

кажи ми кой такъв те изнамери - отровен и целебен еликсир.

Опий ме ти, сърцето ми е рана, а мойта лудост - въглен догорял.

Опий ме ти, златиста гъста пяна, вълшебен сок от слънце полудял.

 

Опий ме ти и свойта кръв сурова във жилите ми пламнали хвърли,

и в огъня на сладката отрова заблуди и тъги изпепели.

Опий ме ти, аз искам да забравя набрани жалби и горчивини.

Опий ме, разтърси ме и тогава ти пламъка на любовта върни!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички за коментарите,наистина се радвам,че добри поети като вас са се изказали така ласкаво.Още веднъж-Благодаря!!!
  • Приятно е с твоята поезия,класическият стих е овладян и се усеща, че ти е приятел! Ще продължавам да те чета!
  • Хубава поезия.Wali/Виолета Томова/
  • Хубаво е, че си повдигаш сам летвата. Августовските ти творби бележат сякаш ново ниво в творчеството ти. Тематично не се различават от досегашните, но са по-въздействащи, показват добре овладяна поетична технка.
    Подравления за израстването!
  • Прекрасен стих!!! две капки са лекарство, три - отрова (такава си е любовта, не можем да я виним! )

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...