Aug 13, 2010, 11:41 PM

Опий ме ти

  Poetry » Love
1.5K 0 9

Опий ме ти, ръката ми трепери, като ръка на грешник пред кумир,

кажи ми кой такъв те изнамери - отровен и целебен еликсир.

Опий ме ти, сърцето ми е рана, а мойта лудост - въглен догорял.

Опий ме ти, златиста гъста пяна, вълшебен сок от слънце полудял.

 

Опий ме ти и свойта кръв сурова във жилите ми пламнали хвърли,

и в огъня на сладката отрова заблуди и тъги изпепели.

Опий ме ти, аз искам да забравя набрани жалби и горчивини.

Опий ме, разтърси ме и тогава ти пламъка на любовта върни!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички за коментарите,наистина се радвам,че добри поети като вас са се изказали така ласкаво.Още веднъж-Благодаря!!!
  • Приятно е с твоята поезия,класическият стих е овладян и се усеща, че ти е приятел! Ще продължавам да те чета!
  • Хубава поезия.Wali/Виолета Томова/
  • Хубаво е, че си повдигаш сам летвата. Августовските ти творби бележат сякаш ново ниво в творчеството ти. Тематично не се различават от досегашните, но са по-въздействащи, показват добре овладяна поетична технка.
    Подравления за израстването!
  • Прекрасен стих!!! две капки са лекарство, три - отрова (такава си е любовта, не можем да я виним! )

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...