Описание
773
0
0
Гонят се косите на невинността,
Галят вълните морски брега,
Треперят листата на дланите, любящи,
Алени капки звънят,
Въртят се огнени кълбета във очите,
Усмивка като кораб, порещ вълните, огрява лицето,
И ето,
Две ръце протягат се към топлината,
А пламъкът, това е любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Стефанова Всички права запазени
