ОПИТ за ЛЕТЕНЕ

Уморих се вече,

уморих се да мразя,

намразих дори пролетта.

Уморих се даже да лазя,

и искам да полетя.

Но крилете ми, закачат се във клоните,

щото всеки различно стърчи

с милиони разцъфнали пъпки,

като милиони очи,

които гледат с насмешка

моите напъни смешни,

и с упоритост една – нечовешка,

аз правех грешка, след грешка.

Безброй пъти политах и падах,

намразих дори и небето

на грешното място съм - казах си

и от гората пълзях до полето...

Пробвах пак,

но крилете ми бяха съдрани

от стърчащите клони проклети

и целият  в рани тогава разбрах,

че местата горе са отдавна заети,

от тези които, уж ни се вричат,

а  в същност... презират и мразят,

гнездата им са НАД същите клони,

дето ни пречат,

... за да ги пазят.

Авт. Весо: 18.03.2018г.