14 oct 2018, 18:28

Опит за летене

  Poesía
559 0 0

ОПИТ за ЛЕТЕНЕ

 

Уморих се вече,

уморих се да мразя,

намразих дори пролетта.

Уморих се даже да лазя,

и искам да полетя.

 

Но крилете ми, закачат се във клоните,

щото всеки различно стърчи

с милиони разцъфнали пъпки,

като милиони очи,

 

които гледат с насмешка

моите напъни смешни,

и с упоритост една – нечовешка,

аз правех грешка, след грешка.

 

Безброй пъти политах и падах,

намразих дори и небето

на грешното място съм - казах си

и от гората пълзях до полето...

 

Пробвах пак,

но крилете ми бяха съдрани

от стърчащите клони проклети

и целият  в рани тогава разбрах,

че местата горе са отдавна заети,

 

от тези които, уж ни се вричат,

а  в същност... презират и мразят,

гнездата им са НАД същите клони,

дето ни пречат,

... за да ги пазят.

 

Авт. Весо: 18.03.2018г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....