14 окт. 2018 г., 18:28

Опит за летене

560 0 0

ОПИТ за ЛЕТЕНЕ

 

Уморих се вече,

уморих се да мразя,

намразих дори пролетта.

Уморих се даже да лазя,

и искам да полетя.

 

Но крилете ми, закачат се във клоните,

щото всеки различно стърчи

с милиони разцъфнали пъпки,

като милиони очи,

 

които гледат с насмешка

моите напъни смешни,

и с упоритост една – нечовешка,

аз правех грешка, след грешка.

 

Безброй пъти политах и падах,

намразих дори и небето

на грешното място съм - казах си

и от гората пълзях до полето...

 

Пробвах пак,

но крилете ми бяха съдрани

от стърчащите клони проклети

и целият  в рани тогава разбрах,

че местата горе са отдавна заети,

 

от тези които, уж ни се вричат,

а  в същност... презират и мразят,

гнездата им са НАД същите клони,

дето ни пречат,

... за да ги пазят.

 

Авт. Весо: 18.03.2018г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...