31.03.2020 г., 17:17 ч.

Опит за летене 

  Поезия » Философска
430 0 0

Аз летя високо в небесата

въздухът свисти покрай ушите.

Тялото ми плува в синевата,

всички пътища са ми открити.

 

Нейде там далече долу в мрака

ме гледат спомени с очи печални,

черен гарван тягостно изграка,

тленното ми ‘аз‘ въздъхна жално.

 

Там долу всичко е замряло,

в страх, илюзии и безнадеждност...

А тука горе времето е спряло,

сливам се с вселената безбрежна.

 

В този миг отварям си очите

истината тутакси изплува:

моят волен полет към звездите,

бил е само сън недосънуван.

© Веселин Данчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??