Аз летя високо в небесата

въздухът свисти покрай ушите.

Тялото ми плува в синевата,

всички пътища са ми открити.

Нейде там далече долу в мрака

ме гледат спомени с очи печални,

черен гарван тягостно изграка,

тленното ми ‘аз‘ въздъхна жално.

Там долу всичко е замряло,

в страх, илюзии и безнадеждност...

А тука горе времето е спряло,

сливам се с вселената безбрежна.

В този миг отварям си очите

истината тутакси изплува:

моят волен полет към звездите,

бил е само сън недосънуван.